Първи майчини перипетии

love-baby-petitemod

philips-electric-breast

Преди време се чудех как хората се радват толкова много на бебета и ги обичат така силно. Смятах, че повечето се превземат и даже странях от подобни ситуации.
Всички казваха, че животът се променя с появата на едно дете. Ставаш друг, различен си. И се оказаха прави.

С появата на Божидар, целият ми живот придоби друг вид. Всичко започна да се върти около новия член на семейството. Денят започна да се определя според него и така не знам до кога 😂 Знам, че не ви изненадвам с нищо, тъй като тези, които вече имат деца, сигурно са се чувствали по същия начин.

petitemod-bulgarian-blog

Кагато се запознах с него, сякаш вече се познавахме от години. Бяхме спокойни един с друг, беше ни приятно просто ей така, да стоим и да мълчим.

Родих естествено и очаквах да започна да кърмя детето си още от първия ден. Исках всичко да бъде по правилния начин и да му дам най-доброто. Сигурно звуча като онези амбициозни майки, които се побъркват след появата на детето си, но аз наистина исках да му дам най-доброто.
Уви, през първите дни след раждането не ми даваха да го кърмя. Вливаха ми антибиотик, за да изчистят остатъчна плацента.

petitemod-bulgarian-blog-philips

След 4-тия ден Божидар направи първия контакт с мен. Засука спокойно, сякаш знаеше причината за забавянето. Но както всичко изглеждаше нормално и аз си мислех колко лесно се получават тея работи с кърменето, изведнъж всичко се обърка, а проблемите не закъсняха.

Когато се прибрахме вкъщи нещата се завъртяха на 180 градуса. Кърмата ми намаля, а той все плачеше, показвайки, че е гладен. Правех му шише с адаптирано мляко, но пак го слагах на гърдата си. Нали кърмата трябвало да се стимулира, а това е единствения начин. Не се отказах, въпреки че беше трудно, a на моменти болезнено.

Тогава реших, че трябва да прибегна до помпите за кърма. Още преди да родя, една приятелка ми даде нейната, за да имам под ръка, при такива ситуации. Първите ми опити с нея не се увенчаха с успех. Излизаше малко, а отнемаше и време. Бях се побъркала, буквално.
Постепенно, кърмата тръгна и трябваше да имам и своя помпа, на която да разчитам. Взех си електрическа с най-много степени, за да не се бавя и всичко да се случва по-бързо. Не исках да губя време, защото и без това едвам ми стигаше деня.

petitemod-baby-love-hristiana-petkova

Изпробвах един вид, който купих на старо. Той се оказа добро попадение, но сякаш пак не ме удовлетворяваше. Имаше моменти, в които все едно не засмуква и така седях с минути, за да изцедя малко кърма.
Истинско щастие беше, когато открих тази на Philips. Дали защото кърмата ми беше тръгнала или както се казва “новото си е ниво”, но вече беше лесно и безболезнено.

Успокоих се! Бях сигурна, че имам нещо, което ще ми остане и занапред. И за следващото ми дете.
Убедих се, че понякога повечето вложени пари са гарант за качество. И не сгреших. Не искам да прехвалвам положението, но когато става въпрос за детето ми и неговите нужди, повече не бих правила компромис.

petitemod-philips

petitemod-philips-1
Реших да напиша този пост по покана на Philips, подкрепяйки световната седмицата на кърменето. Защото кърмата е лек. Защото кърмата е здраве. Защото чрез нея любовта между майката и детето е по-голяма. И вярвам в това! И стоя зад думите си.

Ще се радвам да ми споделите и вашите перипетии около кърменето. Как сте процедирали и на каква помпа сте се спрели?

А, ако продължите да следите блога, ще видите съвсем скоро и новата игра.
Този път, тя е с мисия. По повод Световната седмица на кърменето, Philips ще подари на две от вас вълшебната помпа за кърма и шише за вашето мъниче.
Много се вълнувам и се надявам да се включите в играта.

petitemod-philips-electric-breast-1

petitemod-philips-electric-breast

petitemod-by-hristiana-petkova

1 Comment

  1. Бояна Костадинова says: Reply

    Включвам се и аз в играта. Макар и помпата сама по себе си да ми изглежда плашещо от сегашна гледна точка, със сигурност би била добра идея да имам една под ръка, когато бебо се появи.

    Още по време на бремеността всичко се променя в една жена – възприятията, усещанията, емоционалните състояния и т.н.

    Относно хранителните навици, няма как да отрека, че и при мен вече нищо не е същото. След като минаха тежките три месеца на първия триместър, по време на които преживявах на солети и кола с лимонче (единствено от това не ми се гадеше) в момента апетита ми се завърна с пълна силна и ми се яде абсолютно всичко, което е вредно (за мой ужас!) Като започнем от пица и дюнер и стигнем до чипсове, шоколади, брускети, торти…Напук на поривите си си купувам плодчета според сезона, но не и не..инстинкта си казва своето и освен, че си седят в купата, друго с тях не се случва. Докато не се насиля. В крайна сметка трябва да се внимава с излишните килограми.

    Другото, което ми прави впечатление, че съм станала много чувствителна към подправките, отделно имам дни, в които виждайки месо се отвращавам, а пък лук и чесън в салатите не искам и да видя.

    Е, хормоните си казват своето. И в крайна сметка всичко е за добро. Най-голямото щастие тепърва предстои 🙂

Leave a Reply