Картички от Рим

img_1991

Преди две или три години си пожелах да отида в Рим за рождения си ден. Не се случи веднага, но няколко години по-късно, малко преди него, случайно и непланирано, пътуването се осъществи. Но нека да не се отплесвам в празни приказки, а да премина към същинската част.


Как решихме да пътуваме: Някой ми показа, че има много евтини полети до Рим (около 150 лв. за двама, отиване и връщане). Веднага се обадих на майка ми и я попитах дали би гледала Божидар за една седмица. Както знаете, майка ми и баща ми имат малък, семеен бизнес (хранителен магазин + закусвалня в Луковит, които ангажират 100% от времето им. А и нямат почивен ден). Та, за да предприемем едно пътуване, независимо какво е то, и ако искаме да сме само с мъжа ми, трябва да разчитаме на тях.

Мама се съгласи, въпреки че знаеше, че ще й е много трудно. Да жунглираш между работа и гледане на дете, не е никак лесно, но сме изключително благодарни, че заедно със сестра ми и баща ми, ни подкрепиха.

Кога потеглихме: Полетите ни бяха края на януари, което си беше леко притеснително, защото не знаехме какво ни очаква. Тайно се надявах на хубаво и слънчево време, което да ни позволи да обиколим максимално много места, а усилията, които всички вложиха в това пътуване, да не бъдат напразни. Отпътувахме само с по една раница, което за мен си беше предизвикателство, но навити на рулце и с ютия от хотела нещата се подредиха. Суетата не е най-важното нещо, но измачканите дрехи биха ме побъркали 😀

trip-to-rome

Четиридневен план: Много близки приятели ми казаха, че Рим е впечатляващ и запомнящ се град. Място, на което оставяш частичка от себе си и към което блянуваш постоянно. Отпътуваме без очаквания, без да сме проучили нищо, без да имаме план какво ще видим и как ще протече времето ни. Решихме да се наслаждаваме на моментите прекарани заедно, да отпразнуваме възможността, че сме сами ( за 2ри път, след като преди години 2 години ходихме във Венеция ).

img_1709

Да решаваме всичко в движение без план и посока. Винаги ни е било интересно да усетим духа на мястото, да видим как живеят хората, да видим на какво се радват, да ги наблядаваме и пречупваме през нашата призма. Неща от живота, които всички правим и които ни показват що за хора сме. Та, нямахме нито един купен билет, обиколихме всичко, което краката ни издържаха и се радвахме на споделеното време заедно.

Впечатления от Рим: мисля че съм един от малкото хора, които Рим не успя да спечели. Мисля, че не успяхме да се синхронизираме, че това, което видях не накара мислите ми да блянуват, да се върна там. Не усетих този италиански дух, не усетих неподправеността на италианците, не усетих отзивчивостта им, не усетих добрамереността им, не усетих уважението към туриста, не усетих тази романтика и магия, за която всички говори. След пътуването ни споделих на няколко приятелки впечатленията си и стихнат до извода, че след като хората имат различни интереси спрямо книги, дрехи и начин на живот, така имат и различни виждания спрямо това, както ще им поднесе дадено място.

Надявам се да ме разбирате правилно, не че градът не е впечатляващ, просто не беше това, което очаквах да видя. Сякаш всичко казано за него от близки и приятели се разми с това, което видях и усетих.

Едно от нещата, които безкрайно много ме отвратиха беше мизерията по улиците. И да, тя не беше само в малките, квартални улички, а и сред най-централните части на града. Но колкото и мърсотия да имаше не мога да не спомена, че в скритите, италиански магазинчета се криеше точно това, което исках да видя на повечето места – местни, вглъбени в работа си, разкривайки се пред теб и показвайки отношение към дребните неща. Сякаш многото туристи “изяждат” онази неподправеност на това “романтично” място.

image_7acb63cf-1aec-46b7-8281-f0fd8e4df5f2.img_2005

Храната: Ако има нещо, което обичам повече от дрехите, то това е храната 😀 В главата ми, Италия е свързана с “Яж, моли се и обичай” и моментите, в които всеки един от героите изпитва истинско блаженство от нея. Силно се надявах, че ще усетя тази емоция, опитвайки от пицата и спагетите им. Е, случи се, но далеч от представите и очакванията ми. Храната не беше нищо особено, наистина. … За 4 дни успяхме да я опитаме в различни крайща на Рим, като дори отидохме в две, препоръчани ресторанчета от хотела. Дали нямахме късмет или просто местата не бяха нашите, но накрая си тръгвахме с почти пълни чинии 😀

img_2502

img_2458

Като цяло мисля, че снимките изкривяват представа ни за дадено място, а хората се притесняват да бъдат искрени, когато нещо не им хареса, просто, за да не разочароват останалите.

img_2257

Имаше 2 неща, които ще си припомням с усмивка – хубавите кроасани и сутрешното италианско кафе. Тези кроасани се топяха в устата и когато отхапвах от тях притварях очи, усещайки невероятна, вътрешна наслада. А, да не проспусна и “Trapizzino”, ммм <3

image_b60de9fe-7658-4ed0-afbe-e835c38bc5da.img_2015

Времето беше с нас! Независимо, че единият ден валя, това придаде допълнителна романтика на нашето, самостоятелно пътуване <3

Базиликата Свети Петър не успяхме да обиколим. Както ви казах не си купихме предварително билети. Целта ни беше да действаме импусивно и спрямо времето, но опашката беше толкова голяма, че дори и с молби, не успях да склоня Люси да почакаме.

Оставихме Рим да ни изнеда, като не използвахме карти. Губейки се из малките улички, пред нас се появяваха скрити църквички, които обиколихме с интерес.

img_1721

И все пак да завърша с нещо оптимистично. Най-хубавото на пътуването ни беше това, че бяхме само с мъжа ми, успяхме да си подарим време за нас, да се наспим и да осъзнаем, че една връзка има нужда от “почивка”, има нужда да не е вечно нащрек за всичко, има нужда да се отпусне от ежедневния битовизъм и задължения, има нужда да “избяга” от майчинството и бащинството, дори за малко.

petitemod-best-lifestyle-blog-1

Leave a Reply