Тази година ставам на 30 и колкото и страшно да ми звучат тези цифри те не биха могли да се променят. Преминавайки в друго десетилетие се замислям какво бих коригирала в себе си, къде да насоча енергията и мислите си, как да се намеря, тъй като често се губя по пътя, как да бъда по-смирена и по-зряла.
Чудя се дали да си обещавам нещо, защото често обещанията се разминават с действителността или по-скоро да си призная такива, които забелязват и хората около мен: 
- да не блуждая толкова много в облаците, да бъда здраво стъпила на земята и да гледам живота си малко по-дългосрочно.
- да се намеря или поне да се опитам да открия защо съм тук, какво е призванието ми и в кое съм най-добра, защото усещам, че имам нещо, заради което съм тук и сега.
- да реша къде искам да живея. Мисъл, която се загнезди в главата ми случайно, но сякаш дълбоко в себе си знам отговора й.
- да не се разделям с лека ръка с нещата около себе си. Все по-често ми се случва да изхвърлям и изтривам неща от живота си, без да се замислям, без да ми мигне окото. Нищо крайно не е хубаво, да знаете!
- да бъда щастлива, защото последно време не се чувствам такава. Дали защото се поддавам на натрапчивите си мисли, дали не вярвам достатъчно в себе си или просто твърде много разсъждавам, не е ясно и за мен. Но сякаш губя желание и интерес към всичко и всички.
Имам странни разсъждадения за себе си, но реших че е редно да ги напиша някъде, за да мога след време да се върна към тях. Вие изпадате ли в подобни състояние и ако да, какво се върти най-често в главата ви?
