Социална изолация – какво ново или какво старо, но по нов начин

coffee-break

Мисля, че никой не беше подготвен за периода на изолация и за момента, в който трябваше да ограничи максимално социалните си контакти, пътуванията, излизанията, пазаруването под час, чакането на опашка, да не излиза без ръкавици и маска. За месец ежедневието ни се преобърна и то не само на тези, които работят от вкъщи като мен, но и на тези, които трябваше да останат без работа, и които дори не знаят кога ще започнат отново.

На няколко пъти се вайкам колко е трудно да работиш от вкъщи и детето ти да се чуди каква беля за направи, а ти да не знаеш с какво да ангажираш вниманието. На няколко пъти си пожелавам да се върнем към нормалния ритъм, но признам си, че мрънкането ми е абсолютно неоснователно и то не защото не ми е трудно на моменти, а защото не се замислям преди да го направя, струва ли си. Господи, благодаря ти, че съм здрава, че семейството ми и родители ми са здрави, че хората, които обичам са добре и че нищо друго не е от такова значение.


Периода на социална изолация или по-скоро периода от обикаляне от стая в стая, те кара да премислиш някои неща в характера си, да се замислиш повече над приоритетите си, над семесйтвото си, над работата си, над хобито си, да обърнеш повече внимание на дома си, да отделиш повече време за теб (сега имам в излишък и мога да правя всичко, което обичам).

Ето и няколко неща, които направих досега в периода на постоянно стоене вкъщи:

Погрижих се за дома си:
През лятото на миналата година правихме ремонт в кухнята. Свързах се позната (@to_ry, ако имате нужда от съвет и консултация, ако искате друг поглед над дома си и адекватни съвети, пишете й, може да ви направи от визуални проети, до търсене на аксесоари за дома), за да направи визуализацията й. Като още тогава тя ме посъветва да сменя плочките на гърба й, за да добием друг изглед и малко по-модерно излъчване. Тогава не я послушах, защото ми се струваха свежи и добре се вързваха с плочките на пода. Но месец след финала на ремонта започнаха да ми правят впечатление и да ме дразнят. Когато човек се застои вкъщи започа да забелява неща, които преди или е подминавал, или просто не се е концентрирал толкова в тях. Реших, че ще ги боядисам и ще направя нещо по-пастелно и неутрално. Консултирах се с магазина @vintageroombg, от който получих много съвети и препоръки относно боядисването на плочките, на гърба в кухнята.

Спрях се на цвят – Paris Gray и буквално за ден преобразих визията на кухнята.

img_5333

На снимкати можете да видите каква осезаема разлика излъчва кухнята. Благодаря на моята дружка Тори и на Аделина, които ми дадоха безценни съвети <3

Направих домашен хляб. Не е с квас, но и на там съм се запътила. И преди съм правила питки, но сега, повече от всякога ми се занимава с готвене, а и “убива” голяма част времето, носи ми удоволствие и храни емоционалното ми състояние. Знаете, аз не съм от добрите домакини, но месенето много ми хареса.

Ето го и моят домашен хляб. Съветвам ви, пробвайте и вие!img_6862

 

Отделям повече време за себе си! Върнах се към старoто си хоби, рисуването. Правя основно цветя, защото те са близо до сърцето ми. Но искам да експериментирам и да опитам нови неща. Може би нещо по графично, някакви илюствации, но да видим. В инстаграм профила ми @petitemod  бях споделила наскоро какво сътворих. Ако все още не сте ме последвали там, ще се радвам да го направите.

Прекарваме повече време заедно!  Имам време в излишък да го наблюдавам, да го слушам как говори, как брои, как казва азбуката, как обяснява. Виждам, как с всеки изминал ден е по-голям от предния, но и по-непослушен. Пример от днешния ден – махнал дрехите си и отишъл в банята да се къпе и да измие кучетата и колите.

img_7179

И преди сме го правили, но сега гледаме планината през бинокъла, че дори и съседите :D.

Опитвам се да се обичам повече – тук не говоря само за това да отстоявам себе си, а и за това да се обичам такава каквато съм. Да обичам големия си корем, да харесвам кожата на лицето си. Да, аз не съм красавица, има чар и в недостатъците ми, но без фон дьо тен рядко може да ме видите. Обичам да имам основа, за повече самочувствие и по-свеж вид. Но ходенето до магазина понякога ме изкушава да сложа нещо по-различно от пижама и да нанеса лека основа. В този период останових, че несъвършенствата трябва да се обичат. И колкото и да искам да изправя зъбите си, то това няма да се случи в близките месеци, защото се изисква сериозна инвестиция, а за момента, такава нямам :D.  А и според всички естетични измервания за симетрия на лицето, ми липсва и горна устна, която просто изчезва щом се усмихна. Но, гледам да се харесвам и така <3

Цветя – от началото до края на карантината! Обещах си, че през целия период вкъщи винаги ще има цветя, ей така да ми е хубаво и меко на душата, да се радвам, да ги галя всеки ден, да се грижа за тях, сменяйки им водата ежедневно, да вдишвам от аромата им, а и да ги снимам, защото снимането е също вид терапия, която обичам и на която се отдавам щом имам нужда.

 

petitemod-best-lifestyle-blog-1

Leave a Reply