Деним върху деним – сигурният избор

sani-resort-amazing-vacation-at-october6904889261716410314.jpg

В последно време се чувствам някак странно. Чувствам, че съм се променила, чувствам се различна от преди 3 години.

Гледам да живея в синхрон със себе си, да не се вглъбявам в нищо, да живея дори “ден за ден”, да благодаря за всичко, което имам. Всичко това е благодарение на срещите ми с Орлин (моят психолог), за който и преди съм ви споделяла, но няма и да спра, защото той е част от житейския ми път, и съм му страшно признателна.

Опитвам се да бъда адекватна, да съм осъзната, да не се взимам насериозно, да вярвам с себе си и в Бога.

Едно от нещата, които много се промениха след появата на Божидар, е един страхотен непукизъм, който се прояви в мен. А си мечтаех за него… Спря да ми пука за мнението на хората, спрях да се тревожа дали някой ще ме хареса или не, спрях да имам предразсъдъци, смирих се, приземих се и показах на егото си, че не е по-голямо от мен.
Чета доста статии и публикации на тема психология. За обичта към себе си, към околните, за смирението, за приемането, за непрестанната борба, за усъвършенстването, за зависта и негативизма.

И преди съм го знаела, но все по-често срещам хора, които имат проблем със себе си, с психиката си, с начина си на мислене, със страховете си, с непознаване на себе си, с постоянния контрол върху хора и ситуации. А това е страшно. Наистина страшно.

Ето тогава се отключват тези паник атаки, тези състояние на непрестанна тревожност, на борба да бъдеш готин, страхувайки се да покажеш, че имаш проблем.

Едно от нещата, които ненавиждам в себе си, и което не промених, а и не се опитах дори, е да бъда по-амбициозна. Някак си все се нося по течението, не си поставям високи цели, изпуснах хиляди шансове за успех (и в телевизията, и от към блога). Отказвах интервюта, отказвах репортажи със себе си, които със сигурност биха ми помогнали нещата да ми се случват още по-лесно. Ето, всичко това го подминах, защото не ми е самоцел да съм повече от това, което съм. На моменти се ядосвам на себе си, заради тези пропилени възможности, но явно така е трябвало да стане.

Пиша този текст, за да си излеят душата. Защото искам след месец или два, когато отворя тази публикация, да се самоанализирам и да видя дали нещата са се променили. А и вярвам, че има и други, с които мога да споделя подобен опит и преживявания♥️

И ако трябва да кажа нещо за днешния си сет – никога няма да сбъркате, ако сложите деним върху деним на себе си. Смесването на материи е добра идея, но и с денима не бихте сгрешили!

Риза: Vero Moda (Магазин Kamerans Ring Mall), Сукман: Zara, Маратонки: Stradivarius, Чанта: Pieces (Магазин Kamerans Ring Mall)

2 Comment

  1. Страхотен стил. Много ми допада 🙂 Маратонките също изглеждат приятно, аз също имам едни Stradivarius

    1. admin says: Reply

      Благодаря ти много, Паула! Досега всички маратонки, които съм си взимала от Stradivarius са били много издръжливи!

Leave a Reply