#животът на мама: Нина Тодоровска

petitemod-lifestyle-blog

Здравейте, мили момичета 🙂 Днес на гости в рубриката #животътнамама, ми е една дама, жена, майка на 2 деца. С нея не се познаваме лично, събра ни онлайн пространството. Но пък интересът ми към това да отглеждаш двама младежи, когато си на по-малко от 30, привлече още повече вниманието ми към нея.

Та, днес, ви представям Нина. Тя е на 29 години, по образование еколог, а след това и магистър по Бизнес комуникации. В момента се изявява като офис мениджър в адвокатска кантора. Зодия Овен. Определя се като дейна, припряна, емоционална и абсолютен перфекционист.

Обожава да слуша вдъхновяващи речи и майсторски написани книги. Човек, колекционер, който събира истории на успешни хора. Възхищава се на умело подбираните думи във всичко (книги, речи, статии и т.н.).  Най-голямото изкушение, пред което често се изправя, са сладкишите и бижутата. Но, аз питам, кой не се изкушава от това?! Има две прекрасни момчета, на 2 и на 4 години, и сега ще ни разкаже малко за тях, и за начина, по който ги отглежда.

nina-jivotut-na-mama

1. Какви бяха критериите ти при избора на лекар и болница, след като разбра, че очакваш бебе? Би ли се доверила на отново на същия лекар и медицински грижи?

След като забременях установих, че моят гинеколог не извърша израждания и започнах да търся активно. Близка приятелка ме насочи към медицински комплекс “Д-р Щерев”. Посетих ги в Денят на отворените врати и ми хареса обстановката. Избрах си лекар по симпатия. Много съм доволна от всичко и всички. Не съм срещнала друго освен професионално и човешко отношение там. Поверих и втората си бременност и раждане в ръцете на д-р Мария Коновалова. Избрах частна болница, защото претърпях спонтанен аборт и за жалост нито отношението, нито условията в държавната болница бяха адекватни.


2. Какво мислиш за задължителните ваксини?

Мисля за тях, като за нещо задължително. Наясно съм, че имат странични ефекти и че не всеки организъм ги понася или дори приема. Смятам, че да бъдеш част от едно общество идва със своите придобивки, но и отговорности. Благодарна съм за постиженията на медицината и се надявам да бъдат все повече в услуга на човека и все по-малко бизнес планове.


3. Какво е мнението ти за частните ясли/детски градини?

Нямам генерално мнение, всичко е доста относително и субективно. Имам доста просторна публикация в блога си по темата. Гледам на яслите и градините като необходимост и искам да вярвам в образователната система. Сменили сме 3 ясли и 2 детски градини (частни и държавни) и абсолютно всичко зависи от човешкия фактор и нашия късмет. Но смятам, че условията на труд за медицинския персонал в държавните детски заведения е потресаващниски заплати, липса на достатъчна и регламентирана почивка, високи нива на шума, непосилна бройка на децата в групите. За сметка на това изискванията и претенциите ни са супер високи. Не ми се иска реалността ни да принуждава родителите да се спасяват поединично, защото проблемът е общ и не би трябвало да има нещо общо със семейните доходи.


4. Суетна ли си, когато става въпрос за начина, по който ще изглеждат децата ти?

Мисля, че съвсем мъничко. Много харесвам красиви бебешки и детски дрехи, но възприемам цената им за безумна и е разход, който не правя. Предпочитам спортни и удобни дрехи, за да се движат лесно децата. Старая се да имат закачливи мотиви на разумни цена, но в повечето случаи избирам практичното. Стремя се да ги науча на усет – да са с чисти дрехи, да не съчетавам райе с каре, да не са с два различни нюанса на синьото и да имат по-хубави дрехи за специални поводи. Отказах се да ги измъчвам с ризи и дънки, надявам се, че с годините това ще се промени.


5. Как избра мебелите за стаята им?

Почитател съм на ИКЕА и интериорните им решения. Стаята, която сега е детска, преди носеше гръмкото име “Кабинет”, така че се наложи да заменим част от мебелите. Търсехме изчистен и функционален дизайн на разумна цена, защото знаехме, че ще е за твърде кратко. Наскоро успешно завършихме прехода на малкия ни син от бебешкото креватче в по-голямо легло и съм много щастлива, че освободихме повече пространство в стаята. Сега двамата спят на двуетажно легло, но с много нисък първи етаж. Когато тръгнат на училище ще направим по-сериозни промени и бих съобразила обзавеждането с характерите им.


6. Кои са най-добрите ти находки, които си направила досега за тях?

Не съм най-подходящият човек, който да отговаря на този въпрос, защото малко се дразня на цялата истерия около отглеждането на едно бебе/дете и всички съпътстващи вещи. Голяма част от тях намирам за ненужни, а наистина смислените – за твърде скъпи. Най-добрата ни инвестиция определено е Lego Duplo, защото сядаме на пода, прекарваме време заедно и се опитваме да развием творческа мисъл.


7. Кое е нещото, което ви “спасява” с мъжа до теб? Имате ли любимо занимание, което правите, когато останете сами?

Докато дочитам приказката за “Лека нощ”, съпругът ми често е направил чай. Сядаме на дивана, говорим си или четем. Нищо специално, просто се наслаждаваме на тишината и времето за нас. А и обикновено разполагаме с доста малко време, преди да припаднем от умора.

jivotut-na-mama-petitemod-lifestyle-blog

8. Какво те презарежда след тежък майчински ден?

Книга, чаша чай или вино, лека музика, свеж маникюр и много сън.


9. Как се справяш с грижите за децата си? Помага ли ти някой?

Грижите за децата поделяме със съпруга ми. Захари и Стефан ходят на детска градина и ясла съответно. Разчитаме на помощ от майка ми, когато те са болни. Помагала ни е и в преходните периоди тръгване на ясла/връщане на работа. Родителите ни са все още млади баби и дядовци и водят активен социален живот. За нас е важно да бъдат част от живота на децата и да изградят връзка. Всеки от тях има различен подход и помага по своя си начин. Понякога едно сготвено ядене или покана за обяд са повече от достатъчни.


10. Какво ти даде и какво ти взе майчинството?

Майчинството ежедневно ме учи на търпение, помага ми да отсявам и степенувам нещата, направи ме по-широко скроена. Даде ми една завършеност, чувствам се по-комфортно със себе си и решенията, които взимам. Донесе ми много щастливи моменти и мигове на гордост, даде ми възможност да проследявам израстването на човешкия ум, формирането на личността. За мен това е безценно. Кара ме да осъзнавам и преосмислям човешките взаимоотношения, да ценя повече хората и тяхната роля в живота ми. От друга страна ми взе много безсънни нощи, донесе ми тревога, за която не бях подготвена; видях се в светлина, в която не се харесвам; отне безгрижието ми. Всичко е толкова банално, но толкова вярно, що се касае за децата, те осмислят човешкото съществуване.


11. Казват, че след 1-та година започваш да се замисляш за връщане на работното място. Какви бяха твоите нагласи тогава? Към стара работа ли се върна или пое по нови пътища?

Когато Захари навърши 1 година се върнах на работа. Беше емоционално, но не съжалявам, знаех, че искам второ дете и то скоро, така че щях да бъда отдадена и на него. Стефан беше на година и половина, когато тръгна на ясла и аз се върнах на старата си работа. Имам силни дни, в които знам, че децата ми са добре и е разумно, че съм ги пуснала да вървят по своя път, и трудни дни, в които искам да зарежа всичко и просто да бъдем заедно, да ги гледам как растат и да не пропускам нито един миг. Не мисля, че някога ще се отърся от това чувство. Благодарна съм за двете майчинства и условията, които се предоставят на майките в България. Наскоро смених работата си, в търсене на личностно усъвършенстване, стремеж да предизвикам себе си и да изляза от комфортната си зона.


12. Какви са амбициите ти, свързани с тях?

Иска ми се да станат разумни, стойностни, добронамерени хора с чувство за хумор. Надявам се да съумеем да ги възпитаме да бъдат щастливи, защото то е състояние на ума, и да изградят силна връзка помежду си.

petitemod-best-lifestyle-blog-1

Leave a Reply