#животът на мама: Нели от Poppygirl.life

jivotut-na-mama-poppygirl.life

Приятели, днес ви представям Нели. Една дама, която за мен е обект на възхищение не само заради начина, по който иглежда, но и заради всичко, което прави… ЗА СЕБЕ СИ!

Нели е на 35 години от Плевен. Като вече 10 години живее в София. Със съпруга си са заедно от 18-годишни, женени от почти 8 години, а дъщеря им, Ника, се появи на 10-тата годишнина от връзката им.

В момента, Нели работи в сферата на event management-a, като се занимава с маркетинг и реклама, а малко преди това била изцяло отдадена на международна дейност и протокол в държавна администрация.
Завършила е Международни отношения във Варна, където прекарва 7 години от живота си. Оттогава морето е неразделна част от живота й. Едва през последните 4 години преоткрива планината.

Обожава да пътува, затова, ако трябва да избере едно нещо, за което да отделя време и средства, освен за дъщеря си, това биха били пътуванията. Най-често може да я откриете на о-в Тасос или във Виена, където имат собственост.

Нели решава да създаде свое местенце в онлайн пространството, като през 2017 страртира блога си poppygirl.life. За по-малко от година, напредвайки с малки стъпки, се радва, че това й начинание я среща с хора, които харесват това, което прави. За този период успява да съдаде нови вдъхновяващи познаства, които се надява да прерастват и в приятелства.
Мисля, че тази стъпка и това ново начинание катализира енергията, която бях насъбрала у себе си след 2-3 не много лесни за мен години, в които порастнах и някак си постепенно се научих как да „спирам времето” за себе си и да се радвам на малките, ценни моменти, които прекарвам с близките до сърцето ми хора.“

jivotut-na-mama-petitemod

1. Какви бяха критериите ти при избора на лекар и болница след като разбра, че очакваш бебе? Били ли се доверила отново на същия лекар и медицински грижи?

Ника беше планувано бебе и в тази връзка имах лекар, който посещавах, както преди да забременея, години наред, така и по време на бремеността – д-р Герганова, Токуда. Тя е много добър професионалист с дългогодишен опит, натрупан основно в Майчин дом. Прегледите при нея минават леко и с чувство за хумор. Въпреки това, не родих нито при нея, нито в Токуда. Самата тя ми даде съвет да си водя консултациите и изследванията, като бременна някъде безплатно, както се полага. Поради тази причина започнах да посещавам д-р Илиев от „Шейново”, продължавайки да ходя и при д-р Герганова през месец. С напредването на бременността, обаче, по-честите срещи с д-р Илиев и усещането за сигурност, което той ми вдъхна, в крайна сметка родих в „Шейново” при него.
Критериите ми бяха свързани основно с лекаря – да ме накара да се чувствам спокойна, да спечели доверието ми, да познава бременността ми отблизо и да имам референции за него от близки хора.
Тъй като преносих Ника, срещите ми с него бяха доста чести, заради тоновете, на които ходех почти всеки ден.
Родих нормално, без упойка, с избор на екип – за всеки случай 
При втора бременност и раждане мисля този път да остана вярна на д-р Герганова, тъй като тя продължава да е моят избор за гинеколог.


2.Какво мислиш за задължителните ваксини?

Като цяло съм ЗА ваксините. Ника вече е на почти 7 години и емоциите покрай ваксините са избледнели, макар още да не сме сложили задължителната за 6 години, поради една или друга причина. Не се смятам за достатъчно компетентна по темата, но си мисля, че повечето ваксини следва да приемаме като нещо нормално, но ако съществуваше повече свобода при преценката някои бих спестила. В приятелския ни кръг имаме деца, на които не са слагани част от задължителните ваксини и виждам, че имат трудности с приема в детските градини, както и с опазването на здравето на децата. Когато Ника беше малка четях повече по темата и сравнявах примера на други държави. С времето, обаче, разбрах, че всяка държава има различни характеристики и история на заболяванията спрямо района на държавата и гена на нацията и тогава успях да приема ваксините по-леко.
На Ника навремето сложихме Ротарикс (която е от избираемите) и се радвам за този избор.

maichinstvo-i-grija-za-decata-petitemod


3.Какво е мнението ти за частните ясли/детски градини? За или против?

Тази тема е вече далечна за нас, тъй като Ника приключва с градината. След няколко месеца, и живот и здраве, на есен е първокласник 
Тя тръгна на градина на 1,7 г. Мисля, че това беше идеалната възраст за нея спрямо развитието й тогава. Беше достатъчно голяма, за да може да казва, когато има нужда от нещо, да ходи до тоалетна и да общува с връстници. Самата аз съм тръгнала на ясла на същата възраст. Поради трудностите с приема в детски градини, в София, нямахме голям избор и записахме Ника в частна детска градина, след като за 1 месец обиколих 7 частни градини из цяла София. Съобразявах се с условията за база, храна, програма, цена. Имахме лимит от 700 лв. на месец. В крайна сметка я записахме в градина близо до нас, за 520 лв. на месец. Два-три месеца по-късно, обаче я преместихме в друга частна градина с по-голям двор. След още 2-3 успяхме да я вкараме в държавна и тогава видях разликата – от моите наблюдения и опит в частната градина целта е да са нахранени и върнати на родителя живи и здрави; в държавната децата се учат и възпитават. Така, че на база нашия опит съм ЗА държавните детски градини!
Сега драмата е с влизането в първи клас или, както каза един директор на ОУ при срещата ни наскоро „вече се влиза по-лесно в университет, отколкото в първи клас”…


4.Суетна ли си, когато става въпрос за начина, по който ще изглежда дъщеря ти?

Не знам какво да отговоря на този въпрос, майчинството възпитава… 
Но да, може да се каже, че съм суетнадържа да е в чист вид, изгладена, да има цветна хармония във визията й и да е сресана, задължително. Все още гладя всичките й дрехи. Реалността, обаче не винаги е такава. Понякога тя предпочита клин и суитчър пред полата или дънките, слага си шарени и разлчини по вид ластици, въобще не пази обувки и често нейната нагласа надделява.


5.Как избра мебелите за стаята й?

Ника имаше самостоятелна стая още на 6 месеца, държахме да я отделим по-рано, веднага щом спря да се буди нощем.
В стаята й имаше гардероб, който представляваше един стар гардероб облечен в плат от ИКЕА, в различни тонове на сиво и розово; едно шкафче с лавици за няколко плюшени играчки, снимки и книжки; барбарон в жълто; противоалергичен мокет и прекрасни пердета със завеси на пилета с къщички отново в розово и жълто. ОБАЧЕ, няколко месеца след като стаята й беше готова, прекрасна, достатъчно просторна, за да лази и ходи Ника в нея, спечилехме от томбола на ИКЕА обзавеждане за детска стая на стойност 4000 лв. и след много чудене дали да се възползваме, го направихме, като условието ни беше изборът да е наш и да не се налага пребоядисване. Запазихме цветовете – зелено, бяло, розово и направихме стаята с поглед напред в бъдещето, като избрахме по-момичешки гардероб, легло, което се разтяга, и макар и малко – бюро. Тук може да видите преди и сега от стаята й – от 1.23 мин. сме ние 
https://www.youtube.com/watch?v=zvzCIoraIfYhttps://www.youtube.com/watch?v=zvzCIoraIfY


6.Кои са най-добрите находки, които си направила досега за нея?

Ох, ако трябва да си призная до около 3-тата годинка на Ника бях обсебена от детските дрехи. Ника имаше модели на Burberry, D&G, Blumarine, Jean-Paul Gaultier, Dior, Chloe, Moschino, R. Cavalli – все последни и актуални модели. В един момент, когато нейният гардедор за сезон струваше повече от моя изцяло. Тогава си казах, че това не е нормално и макар винаги да съм преценявала бюджета, и да купувах на намаление от чужбина, се вразумих.
Въпреки това сред най-добрите ми попадения са дрешки на Burberry на final sales от childresalon.com, както и на Ralph Lauren за 10-15 евро от Парндорф, Виена.
Тази година любимата находка е от Zara – едно червено палтенце, което с Ника харесахме още при излизането на зимната детска колекция на цена от 100 лв., а преди 2 седмици купихме за 20 


7.Кое е нещото, което ви “спасява” с мъжа до теб? Имате ли любимо занимание, което правите, когато останете сами?

Честно казано в това отношение ни е трудно. Родителите ни са в Плевен, детегледачки ползвахме преди години, когато беше малка и боледуваше по-често. С напредването на времето и тя свикна да е в компанията на големи, и ние свикнахме да е все с нас. Въпреки това успяваме, от време на време, да отидем на кино заедно, да пътуваме без нея или докато тя си играе в нейната стая да си сипем по вино и да си кажем нещо наше си, без после да чуваме нейния преразказ  Все пак всяка година успяваме за седмица да сме само двамата някъде извън България.


8.Какво те презарежда след тежък майчински ден?

Аз съм киноман, а в последните 1-2 години и меломан. Музиката се превърна в най-доброто лекарство и верен приятел. През деня съм със слушалки, вечер, когато приспя детето и мъжа  е моето време, в което пиша в блога, гледам филм или чатя с приятелитака си и почивам. Напоследък много ме зарежда езиковият курс, на който ходя, както и спорта, в който преди бях по-непостоянна, но от две години съм редовна, редувайки йога и бокс.


9.Как се справяш с грижите за нея? Разчиташ ли на помощ от някого?

Както споменах в един от въпросите по-горе, тъй като не ползваме детегледачки, а родителите ни са извън София, обикновенно с мъжа ми се редуваме и си разпределяме грижите за Ника. Това не е много добре, но пък един ден няма да съжалявам, че съм пропуснала моменти с детето си. Основно натовареността пада върху мен, което предполагам важи за повечето майки, но все пак мъжът ми е до мен в отглеждането на Ника от самото й раждане и на него имам най-голямо доверие, когато ми се налага да отсъствам.
Старая се програмата й да е пълна и да е ангажирана с различни занимания, тъй като тя е едно много активно дете с различни интереси, като съчетаваме това, което „трябва” с това, което „иска”.


10.Какво ти даде и какво ти взе майчинството?

Съвсем честно – нищо не ми е взело. В началото не изглеждаше така, но това е само, защото бях перфекцонист, сега нещата стоят по друг начин. Научих се. Станах по-организирана, по-устремена, по-целенасочена. Съумях да балансирам между нея, себе си и нас, и кое е задължително и кое-препоръчително. Общо взето, стараем се да растем заедно, да се учим в движение, без да се упреквам, когато нещата не са перфектни или според очакваното.


11. Казват, че след 1та година започваш да се замислиш за връщане на работното място. Какви бяха твоите нагласи тогава? Към старата работа или пое по нови пътища?

По време на бременността си работех на едно място, на което знаех, че няма да се върна. Имах натрупана отпуска, затова я използвах и от 7-мия месец се отдадох на предстоящото събитие. Имах достатъчно време да планувам, да напазарувам и да се отдам на себе си преди промяната.
Работа започнах, отново, година и половина след раждането, на ново място. Изчаках да мине лятото, когато тя навърши годинка, тогава започнах да търся нова работа и веднага след Нова година вече бях на новото място.
Имах чувството, че опитът ми е изчезнал, а заедно с него и част от самочувствието ми на работното място. За щастие това трая само месец, в който успях да вляза в ритъм.


12.Какви са амбициите ти свързани с нея?

Когато Ника беше по-малка се въртяха доста неща из главата ми, в тази посока. С времето тя се променя, както казах и аз, доста.
Искам Ника да бъде здрава, да расте в любов и сигурност. Да изразява себе си свободно, да бъде добра, уважителна, спокойна. Да има възможност да избира, да може да изразяа чувствата си и да прави разлика между добрите и лошите постъпки, да уважава.
Старая се да й споделям истории и примери от живота, които ни заобикалят и да я оставям сама да преценява реакциите си. Давам й възможност винаги да избира между възможностите за спорт, допълнителни занимания извън градината, а нейният избор да е посоката, по която аз да се водя. Тя е различен индивид и макар малка мисля, че е доста осъзната. Колкото повече расте, виждам, от какво значение е личният пример. Често тя се отъждествява с моя образ, а като всяка майка искам тя да е по-добра от мен във всяко отношение. Това, което със сигурност ми се иска е да говори повече от един език и при възможност и желание от нейна страна да учи в чужбина след 7-ми клас. Обичам България, но има много неща свързани с нашето образование и среда, които не одобравям. В тази връзка мисля, че ако замине в чужбина преди завършване на гимназия ще може да се свърже и да припознае средата по-лесно, създавайки по-трайни познанства и навици. Времето ще покаже дали съм права.

petitemod-best-lifestyle-blog-1

Leave a Reply